Издателство

 

Първо издание: София,  „Български печат“, 1921

Встъпителна студия и научна редакция: проф. д-р Екатерина Михайлова

Редактор: д-р Александра Трифонова

 

Настоящото издание е четвъртата книга от поредицата „Българско юридическо наследство“ на Нов български университет. Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото.

 

Монографията „Държавното устройство на България“ ни предоставя информация и анализ за основните институти в конституционното право, разгледани, от една страна, като развитие на световната и европейската мисъл, а от друга – като българска конституционна теория и практика. Прави впечатление изключителната ерудиция на автора, познаването на основните трудове в тази област, цитиранията на няколко езика – латински, немски, английски, френски. Александър Гиргинов не се притеснява да влиза в спор с някои от най-големите европейски и български имена в областта на конституционното право, но го прави по един елегантен начин, развивайки техните постановки и давайки своите виждания. Обстоятелството, че авторът има и политически опит като народен представител, обогатява произведението му с примери от парламентарната практика. Изчерпателно са посочени и нормативните актове, отнасящи се до всяка една от темите, разгледани в монографията.

…

Споровете за формата на държавно управление на България не стихват и до ден днешен. Добре е тези, които влизат в подобни дебати, да проучат предимствата и недостатъците на различните форми на държавно управление и да познават позициите на едни от най-светлите умове на страната ни. От думите на Александър Гиргинов и днес могат да се извадят поуки. Според него „България е и трябва да бъде парламентарна държава от гледище на политическата необходимост, щото парламентът, като представител на най-висшия суверенен държавен орган – народа, да има надмощие в управлението на страната. Само по тоя начин може, съобразно духа на конституцията и основния характер на държавното ни устройство, да се запази единството и хармонията в живота на държавата“.

проф. д-р Екатерина Михайлова

 

Александър Гиргинов е роден на 29 април 1879 г. във Велико Търново. Учи право и защитава докторска степен в Лайпциг. След завършването си работи като адвокат в България. Виден политик и общественик, той е един от ръководителите на Демократическата партия. В периода 1908–1944 г. Гиргинов е народен представител в девет парламента и министър в пет правителства. През 1945 г., заради участието си в кабинета на К. Муравиев (2–9 септември 1944 г.), е осъден от т. нар. Народен съд на една година лишаване от свобода и на една година лишаване от граждански права (присъдата е отменена с решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд на Република България). През 1947 г. със заповед на МВР Гиргинов е изселен заедно със семейството си от София и въдворен на принудително местожителство в Разград, а по-късно и в Дулово. Обект е на постоянно наблюдение от органите на Държавна сигурност. През 1952 е изпратен за седем години в лагера „Белене“, където умира година по-късно.

 

 

ISBN 978-619-233-169-6

Цена: 29.00 лв.