Общоуниверситетски издания

Писателите и народният съд: Част 1 : VI съдебен състав: Обвинителен акт, съдебни протоколи, присъда 1944-1945

История

Автор:Пламен Дойнов, НБУ, София, 2026. 520 стр. Година на издаване:2026

Описание

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ“ се стреми да запълни съществена част в днешното (не)знание за литературата на Народна република България (1946–1990). Представя важни проблемни зони, реконструирани чрез издирвания в архивни фондове и в периодични издания. Изгражда общи историко-културни контексти – средищни за литературната история на българския комунизъм.

В поредицата се обнародват непознати или по-малко познати архивни материали, формират се нови тематични ядра за изучаване на българската литература от втората половина на ХХ век, гради се документалният фундамент на следващи изследователски практики.

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО“ е част от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.

Сборникът продължава документалното представяне на събития и хора, белязали радикалното преобразяване на литературното поле в България след 9 септември 1944 г. Той събира основните документи от процеса на Шести върховен състав на Народния съд срещу писатели и журналисти, проведен между 12 март и 4 април 1945 г. Томът е структуриран хронологично, следващ дните на съдебния процес и съответните документи – обвинителен акт, протоколи от 15 съдебни заседания и текст на произнесената присъда. В следващ том ще бъдат представени части от съдебните досиета на отделни подсъдими, статии и фейлетони, създадени за кампанията, разразила се в пресата, художествени творби, възпяващи Народния съд, но и други знакови текстове – стихове и размисли, записани от задържани в арестите поети между ноември 1944 и март 1945 г.

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956,1968,1989" (2011), „Алтернативният канон: Поетите"(2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962" (2015),„Литература на случаите: от „Тютюн" до „Хайка за вълци" (2017), „Поколение и поезия. 1956-1989" (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ" (2020) и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов" в категория „Хуманитаристика"(2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков" (2015) и „Иван Динков" (2016), за поезията си - на „Иван Николов" (2004; 2012) и „Николай Кънчев" (2012; 2016), за драматургията си - на „Иван Радоев" (2001) и „Аскеер"(2006). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.

Съдържание