Общоуниверситетски издания

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ“ се стреми да запълни съществена част в днешното (не)знание за литературата на Народна република България (1946–1990). Представя важни проблемни зони, реконструирани чрез издирвания в архивни фондове и в периодични издания. Изгражда общи историко-културни контексти – средищни за литературната история на българския комунизъм.

В поредицата се обнародват непознати или по-малко познати архивни материали, формират се нови тематични ядра за изучаване на българската литература от втората половина на ХХ век, гради се документалният фундамент на следващи изследователски практики.

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО“ е част от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.

Сборникът продължава документалното представяне на темата за Народния съд и българските писатели. След предишния том, събрал основните документи от работата на Шести върховен състав на Народния съд (обвинителен акт, протоколи от заседания на съда и присъда), сега се акцентира върху събития и хора извън сцената на съдебната зала. Томът съдържа протоколи и дознания, свързани с имената на задържани, но несъдени писатели като Славчо Красински, Владимир Василев и Чавдар Мутафов; документи от съдебните досиета на десет осъдени писатели и журналисти: Фани Попова–Мутафова, Змей Горянин, Йордан Стубел, Димитър Гаврийски, Димитър Симидов, Христо Бръзицов, Борис Маковски, Янко Янев, Петър Джидров, Йордан Бадев; няколко десетки статии, фейлетони и стихотворни текстове – основна част от пропагандната кампания в подкрепа на Народния съд; по чудо запазени до днес стихове и размисли, записани от задържани в арестите поети между ноември 1944 и март 1945 г.

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956,1968,1989" (2011), „Алтернативният канон: Поетите"(2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962" (2015),„Литература на случаите: от „Тютюн" до „Хайка за вълци" (2017), „Поколение и поезия. 1956-1989" (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ" (2020) и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов" в категория „Хуманитаристика"(2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков" (2015) и „Иван Динков" (2016), за поезията си - на „Иван Николов" (2004; 2012) и „Николай Кънчев" (2012; 2016), за драматургията си - на „Иван Радоев" (2001) и „Аскеер"(2006). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.

Съдържание