Общоуниверситетски издания

Писателите и народният съд: Част 3: Словото като престъпление 1944-1945

История

Автор:Пламен Дойнов, НБУ, София, 2026. 298 стр. Година на издаване:2026

Описание

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ“ се стреми да запълни съществена част в днешното (не)знание за литературата на Народна република България (1946–1990). Представя важни проблемни зони, реконструирани чрез издирвания в архивни фондове и в периодични издания. Изгражда общи историко-културни контексти – средищни за литературната история на българския комунизъм.

В поредицата се обнародват непознати или по-малко познати архивни материали, формират се нови тематични ядра за изучаване на българската литература от втората половина на ХХ век, гради се документалният фундамент на следващи изследователски практики.

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО“ е част от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.

Книгата предлага аналитичен литературноисторически разказ за Народния съд и българските писатели. На фокус са поставени основанията, механизмите и ефектите на процеса на Шести върховен състав на Народния съд, чрез който се преобразува литературната и медийната публичност в България непосредствено след 9 септември 1944 г. Очертана е общата рамка на съдебното преследване чрез институцията на Народния съд, като е поставен акцент върху начина, по който написаното или устното слово става престъпно деяние и превръща писателя и/или журналиста в престъпник, а в контекста на „народното правосъдие“ произвежда своя автор в „народен враг“. Посочени са различни случаи с писатели и журналисти, убити „без съд и присъда“, на литератори, осъдени като министри, както и на интелектуалци, изправени пред съда. Наред с тях са представени писатели, активни участници в обслужването на Народния съд – станали народни обвинители или народни съдии, свидетели в процеса на Шести състав, автори на пропагандни статии по темата, поети и сатирици, създали стихове, фейлетони и агитки в подкрепа на съда.

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956,1968,1989" (2011), „Алтернативният канон: Поетите"(2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962" (2015),„Литература на случаите: от „Тютюн" до „Хайка за вълци" (2017), „Поколение и поезия. 1956-1989" (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ" (2020) и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов" в категория „Хуманитаристика"(2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков" (2015) и „Иван Динков" (2016), за поезията си - на „Иван Николов" (2004; 2012) и „Николай Кънчев" (2012; 2016), за драматургията си - на „Иван Радоев" (2001) и „Аскеер"(2006). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.

Съдържание