Издателство

Предполагам, че този малък епизод хвърля известна светлина върху лекотата, с която с Богданов първоначално приехме както департамента, така и първата му магистърска програма да си присвоят етикета “социална антропология” - не само и просто неизбежно имитиране на външен образец, нито пък страстно прилепване към престижна емблема, но и един вид естествено встъпване в наследство, към което сме били методологически привързани и емоционално пристрастни. За мен лично методологическата привързаност към Леви-Строс имаше и още три измерения. На първо място, подредената критика на Леви-Строс срещу марксистката методология в антропологията и пряко срещу марксовите разбирания за човека, обществото и културата. След 1989 г. марксизмът в България изчезна от публичното пространство, заедно с комунистическата партия и Държавна сигурност, на които служеше като идеологическа платформа и средство за контрол, но скритото им влияние определено се усеща и до днес. В този план, още със създаването си департаментът, при цялата си разколебана идентичност, чрез избора на име и платформа заявява границите на методологическата си толерантност, която в общи линии успява и до днес да опази. доц. д-р Васил Гарнизов.

ISBN 978-954-535-989-7
Цена: 34.00 лв.