Учебни и научни издания

Изданието е книга 28 от поредицата „Литературата на НРБ: История и теория“

Книгата е съставена от три части, обединени от парадигматичната конструкция на наставничеството, с фокус върху три ритуала в литературата на НРБ. Първата част тематизира срещите на комунистическите вождове Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков с български писатели и спецификата на този тип комуникация – инструктажите на Димитров, съвещанията и поученията на Червенков, словата и задкулисните намеси на Живков. Втората част изследва феномена на писателската „самокритика“ – ритуал с действащи лица като Дим. Талев, Дим. Димов, Вл. Василев, Славчо Красински, Фани Попова–Мутафова, Валери Петров, Пеньо Пенев, Н. Фурнаджиев, Бог. Райнов и др. Показана е драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български автори, но и механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 г. Третата част разглежда модела „беседа с младите”, чрез който се упражнява специфична административно-педагогическа власт, която търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под прикритието на „творческо напътствие” и „професионален разговор”. Три ритуала, представителни за литературата на ранната Народна република.

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956,1968,1989" (2011), „Алтернативният канон: Поетите"(2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962" (2015),„Литература на случаите: от „Тютюн" до „Хайка за вълци" (2017), „Поколение и поезия. 1956-1989" (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ" (2020) и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов" в категория „Хуманитаристика"(2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков" (2015) и „Иван Динков" (2016), за поезията си - на „Иван Николов" (2004; 2012) и „Николай Кънчев" (2012; 2016), за драматургията си - на „Иван Радоев" (2001) и „Аскеер"(2006). 

ISBN 978-619-233-385-0