Издателство

 

Изданието е книга 24 от поредицата „Литературата на НРБ: История и теория“

 

Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател – служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за фигури, сенки, думи и действия, мяркащи се зад кървавата му завеса в амалгама от репресии, страхове, привилегии, марксистко-ленинска просвета, писане по партийно-държавна поръчка, планово държавно книгоиздаване, цензурни забрани и позволения, официални почести и пр. Така новият писател на НРБ се откроява като образцов инструмент за литературно производство на социалистически реализъм. Едно битие в творческа несвобода, в страх, труд и радост. Освен терора.

 

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, реализирана от департамент „Нова българистика” на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989” (2011), „Алтернативният канон: Поетите” (2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962” (2015), „Литература на случаите: от „Тютюн” до „Хайка за вълци” (2017), „Поколение и поезия. 1956–1989” (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ” (2020), „Краят на литературната автономия: 1946“ (2021), на книги за Николай Кънчев, Иван Цанев и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов” в категория „Хуманитаристика” (2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015) и „Иван Динков” (2016), за поезията си – на „Иван Николов” (2004; 2012), „Николай Кънчев” (2012; 2016), „Христо Фотев“ (2022) и „Пеньо Пенев“ (2022), за драматургията си – на „Иван Радоев” (2001) и „Аскеер” (2006). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.

 

ISBN 978-619-233-274-7

Цена: 27.00 лв.