Издателство

Изданието е книга 19 от поредицата „Литературата на НРБ: История и теория“.

 

Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители – Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и др., проявили се като лица на несъгласието. Реконструира опозиционната и алтернативна литературна публичност. Разказва разнопосочни истории, които, събрани в синхронния свят на 1946-а, я превръщат в пределна и прагова, но и в лична, човешка година.

 

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, реализирана от департамент „Нова българистика” на НБУ. Автор на множество монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989” (2011), „Алтернативният канон: Поетите” (2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962” (2015), „Литература на случаите: от „Тютюн” до „Хайка за вълци” (2017), „Поколение и поезия. 1956–1989” (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ” (2020) и др. За изследванията си е носител на наградата „Христо Г. Данов” в категория „Хуманитаристика” (2012), на наградите „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015) и „Иван Динков” (2016), за поезията си – на „Иван Николов” (2004; 2012) и „Николай Кънчев” (2012; 2016), за драматургията си – на „Иван Радоев” (2001) и „Аскеер” (2006). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.

 

Съдържание

 

ISBN 978-619-233-172-6

Цена: 16.00 лв.